Може ли защитата на личните данни да оправдае непубликуването на съдебно решение?

Актуалният спор за непубликувани съдебни актове поставя по-широк въпрос: къде минава границата между защитата на личните данни и публичността на правосъдието?

Повод за въпроса даде много интересната публикацията на вестник „Капитал“ от 16 септември 2026 г., посветена на непубликувани съдебни актове по наказателни производства с обществен интерес. Без да се прави оценка на конкретните производства и постановените по тях актове, случаят поставя принципен правен въпрос: достатъчно ли е едно съдебно решение да съдържа лични данни, за да не бъде публикувано?

По правило – не. Защитата на личните данни може да изисква определена информация да бъде заличена или достъпът до нея да бъде ограничен. Това обаче не означава автоматично, че целият съдебен акт трябва да остане извън публичното пространство.

Българското право: публичност при защита на личните данни

Чл. 64 ЗСВ изхожда от публикуването на съдебните актове като правило, макар да предвижда специален режим за определени категории актове. Законът изрично изисква публикуването да става при спазване на правилата за защита на личните данни и класифицираната информация. Още по-показателна е ал. 3 на разпоредбата, според която актовете се публикуват по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, посочени в тях. За някои производства законът предвижда и допълнителни ограничения, включително публикуване без мотивите.

Така основната конструкция не е „лични данни означава непубликуване“, а по-скоро „публикуване при подходяща защита на идентифициращата информация“.

GDPR не е закон за секретност

Самият GDPR отчита напрежението между защитата на личните данни и публичността. Чл. 86 GDPR позволява лични данни, съдържащи се в официални документи, да бъдат разкривани съгласно правото на ЕС или националното право именно с цел да бъдат съгласувани публичният достъп до официални документи и правото на защита на личните данни. Следователно Регламентът не съдържа общ принцип, според който всеки документ с лични данни трябва да остане непубличен. Правният въпрос е дали конкретната защита на физическото лице може да бъде постигната чрез по-малко ограничителна мярка – например чрез достатъчно обезличаване на съдебния акт.

Обезличаването не означава само да се заличи името

На практика въпросът е по-сложен от премахването на името и ЕГН. Ако от професията, длъжността, населеното място или конкретните обстоятелства по делото физическото лице продължава да бъде лесно разпознаваемо, рискът за личната му сфера може да остане. Затова необходимият обхват на обезличаването трябва да се определя спрямо конкретния акт и контекста на неговото публикуване. Това обаче е различен въпрос от пълното непубликуване на решението.

Публичността на съдебните решения не е абсолютна. Правната уредба познава категории дела, чиито актове изцяло не подлежат на публикуване, както и такива, при които се публикува само част от акта или актът се публикува без мотивите. Висшият съдебен съвет поддържа отделни таблици за тези категории при гражданските, наказателните и административните дела.

Затова при конкретен непубликуван съдебен акт първият юридически въпрос следва да бъде: има ли конкретно правно основание този вид акт да не бъде публикуван? Ако такова основание няма и проблемът се свежда единствено до наличието на лични данни, тогава възниква вторият въпрос: защо тези данни не могат да бъдат защитени чрез обезличаване?

Какво казва Съдът на ЕС?

Практиката на Съда на ЕС показва, че няма автоматичен приоритет нито на публичността, нито на защитата на данните. По дело C-710/23, L. H. v Ministerstvo zdravotnictví, решение от 3 април 2025 г., Съдът разглежда взаимодействието между чл. 86 GDPR и достъпа до официални документи. Националните правила могат да защитават субектите на данни, но не по начин, който непропорционално ограничава публичния достъп.

В обратната посока е C-740/22, Endemol Shine Finland, решение от 7 март 2024 г., където Съдът поставя акцент върху особената чувствителност на данните за наказателни присъди. Публичният характер на официалните документи не означава автоматично и неограничено право всеки да получава такава информация.

Общият принцип е един: необходим е баланс, основан на необходимост и пропорционалност.

А как е в Германия?

Германският подход е особено интересен за сравнение. Още през 1997 г. Bundesverwaltungsgericht (върховен административен съд) приема, че публикуването на съдебни решения представлява публична задача, произтичаща непосредствено от конституционните принципи на правовата държава, демокрацията и разделението на властите. Решенията, към които съществува или може да възникне обществен интерес, следва да бъдат достъпни.

Същевременно съдът изрично посочва, че предназначените за предоставяне на обществеността решения трябва предварително да бъдат подготвени чрез Anonymisierung bzw. Neutralisierung. Тоест германската концепция също не е „наличие на лични данни означава непубликуване“, а по-скоро публичност на решението при предварителна защита на личната информация.

Този принцип е потвърден и от Bundesverfassungsgericht, Beschluss vom 14.09.2015 – 1 BvR 857/15. По делото медия иска достъп до наказателна присъда. Федералният конституционен съд подчертава принципната достъпност на съдебните решения, като едновременно приема, че личните данни и личните обстоятелства по правило следва да бъдат анонимизирани. Необходимостта от тази защита не премахва принципната публичност на решението.

Личните данни не превръщат съдебното решение автоматично в тайна

Актуалният спор показва защо това разграничение е важно. При всеки непубликуван съдебен акт трябва първо да се установи има ли законово основание той да не бъде публикуван. Ако ограничението се основава на защитата на личните данни, следва да се изясни кои конкретни данни изискват защита и дали същата цел не може да бъде постигната чрез подходящо обезличаване.

Обществото няма нужда да знае ЕГН, адреса или други ненужни лични подробности, за да разбере как съдът е приложил закона и по какви мотиви е достигнал до определен резултат.

Личните данни могат да бъдат основание определена информация да остане скрита. От това обаче не следва автоматично, че трябва да бъде скрито и самото съдебно решение.