От 2 август 2026 г.: кога съдържанието, създадено с изкуствен интелект ИИ, трябва да бъде обозначено?

Не всяко съдържание, създадено с изкуствен интелект ("ИИ"), трябва да бъде обозначено

От 2 август 2026 г. се прилагат задълженията за прозрачност по член 50 от Регламент (ЕС) 2024/1689, по-известен като Европейския акт за изкуствения интелект ("AI Act")

Често може да се срещне твърдението, че след тази дата всяка снимка, публикация или текст, създадени с помощта на изкуствен интелект, трябва задължително да бъдат обозначени като ИИ съдържание. Това не е точно.

Член 50 въвежда различни задължения за различни участници. От значение е дали лицето е доставчик на ИИ система или само я използва, какъв вид съдържание се генерира и с каква цел то се публикува.

Кой е „доставчик“ и кой е „внедрител“?

„Доставчик“ е лицето или компанията, които разработват ИИ система или възлагат нейното разработване и я предлагат на пазара под свое име или търговска марка.

„Внедрител“ е компания, публичен орган или друго лице, което използва ИИ система в рамките на своята професионална дейност и упражнява контрол върху нейното използване. Обикновеният потребител, който използва ИИ за лични и непрофесионални цели, по правило не е внедрител по смисъла на регламента.

Това разграничение е важно, защото машинното маркиране на генерираното съдържание е основно задължение на доставчика на системата, докато видимото обозначаване на определено съдържание е задължение на внедрителя.

Чатботовете трябва да се представят като системи с ИИ

Доставчикът на система, предназначена за пряко взаимодействие с физически лица, трябва да гарантира, че хората са информирани, че комуникират със система с изкуствен интелект.

Това се отнася например за чатботове за обслужване на клиенти, виртуални асистенти и AI агенти, които водят разговори с потребители.

Информация не е необходима единствено когато за разумно осведомен, наблюдателен и съобразителен човек е очевидно, че комуникацията се извършва с ИИ система. Изключението трябва да се прилага внимателно. Име като „виртуален асистент“ или изцяло роботизиран интерфейс може да направи използването на ИИ очевидно, но човешко име, снимка на реално изглеждащ служител или формулировки като „нашият консултант“ могат да създадат обратното впечатление.

На практика компаниите, които поставят чатбот на своя сайт, следва да използват ясно съобщение, например:

„Този чат се обслужва от система с изкуствен интелект.“

Информацията трябва да бъде предоставена най-късно при първото взаимодействие, да е ясно различима и да отговаря на изискванията за достъпност.

Машинночетимото маркиране е задължение на доставчика

Доставчиците на системи, които генерират или обработват синтетично аудио, изображения, видео или текст, трябва да гарантират, че резултатите могат да бъдат разпознати като изкуствено генерирани или обработени.

Това маркиране трябва да бъде машинночетимо. То може да бъде реализирано чрез метаданни, водни знаци или други технически средства, които позволяват автоматичното установяване на изкуствения произход на съдържанието.

Техническите решения трябва да бъдат ефективни, оперативно съвместими, сигурни и надеждни, доколкото това е технически осъществимо. Отчитат се видът на съдържанието, разходите за прилагане и актуалното състояние на технологиите.

Задължението не се прилага, когато ИИ системата изпълнява само помощна функция при обичайно редактиране или не променя съществено въведените данни или тяхното значение. Така например корекцията на правопис, форматиране или техническо подобряване на изображение не води автоматично до задължение за машинно маркиране.

Кога е необходимо видимо обозначение?

Видимото обозначаване от страна на внедрителя е необходимо най-вече в две групи случаи.

Deepfake съдържание

Когато ИИ система генерира или обработва изображение, аудио или видео, представляващи убедителен фалшификат — често наричан deepfake или дийпфейк — внедрителят трябва да оповести, че съдържанието е изкуствено генерирано или манипулирано.

Deepfake е съдържание, което наподобява съществуващо лице, предмет, място, организация или събитие и може погрешно да бъде възприето като автентично.

Не всяко изображение, генерирано с ИИ, е deepfake. Фантастична илюстрация на несъществуващ град или абстрактно рекламно изображение по правило не представляват deepfake само защото са създадени с AI. Видимо обозначение по член 50, параграф 4 не е задължително само поради използването на генеративен инструмент.

При очевидно художествени, сатирични, творчески или фикционални произведения обозначението може да бъде направено по начин, който не пречи на възприемането и използването на произведението.

Текстове по въпроси от обществен интерес

Внедрителят трябва да обозначи и текст, генериран или обработен с ИИ, когато той се публикува с цел информиране на обществеността по въпрос от обществен интерес.

Тук могат да попаднат текстове относно политика, икономика, обществена сигурност, здравеопазване, околна среда, потребителска безопасност, научни или културни развития и други теми, които са предмет на обществен дебат.

Задължението обаче не се прилага, когато са изпълнени едновременно следните условия:

текстът е преминал през действителен преглед от човек или редакционен контрол;

и физическо или юридическо лице носи редакционна отговорност за публикацията.

Следователно правна статия, при подготовката на която е използван ИИ инструмент, не трябва непременно да бъде обозначена като генерирана с изкуствен интелект. Когато авторът проверява правните източници, коригира съдържанието, преценява изводите и поема отговорност за окончателния текст, изключението по член 50 може да бъде приложимо.

Само формална проверка на правописа, граматиката или стила не е достатъчна. Прегледът трябва да засяга съдържанието и да бъде извършен от човек с необходимите знания и професионална преценка. Редакционният контрол предполага и реална възможност текстът да бъде одобрен, променен или отхвърлен след проверка на фактите и източниците.

Как трябва да изглежда обозначението?

Информацията трябва да е ясна, различима и достъпна. Тя трябва да бъде предоставена най-късно при първото взаимодействие със системата или при първото излагане на съответното съдържание.

В зависимост от случая могат да бъдат използвани формулировки като:

„Изображението е генерирано с изкуствен интелект.“

„Видеото съдържа образи или гласове, създадени или обработени с изкуствен интелект.“

„Текстът е генериран или съществено обработен с помощта на изкуствен интелект и не е преминал редакционна проверка.“

Европейската комисия публикува и доброволни символи за обозначаване на съдържание, генерирано с ИИ. Използването им не е задължително, но може да подпомогне последователното изпълнение на изискванията. Практическите тестове на Комисията показват, че символът се разбира по-добре, когато е придружен и от кратък текст.

Преходният срок до 2 декември 2026 г. е ограничен

За ИИ системи, които генерират синтетично аудио, изображения, видео или текст и са били пуснати на пазара преди 2 август 2026 г., доставчиците разполагат със срок до 2 декември 2026 г., за да изпълнят техническото задължение за машинночетимо маркиране по член 50, параграф 2.

Това не е общ преходен период за всички задължения по член 50. Изключението не отлага например задължението за обозначаване на новопубликувани deepfake материали или на непроверени ИИ текстове по въпроси от обществен интерес.

Какво е положението в България?

AI Act е регламент на Европейския съюз и се прилага пряко в България. Българските дружества не могат да отлагат изпълнението на член 50 с аргумента, че все още няма отделен български закон.

Към 3 август 2026 г. националната институционална рамка обаче все още не е напълно изградена. Европейската комисия все още не посочва определен български

общ орган за надзор на пазара и единно звено за контакт. Българското правителство обяви, че приемането на закон за прилагане на Акта за изкуствения интелект се предвижда през есента на 2026 г.

България вече е определила органи за защита на основните права по член 77 от AI Act, сред които са Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите, Омбудсманът, Централната избирателна комисия, Държавната агенция за закрила на детето и Главната инспекция по труда. Тези органи обаче не следва автоматично да се приравняват на общия орган за надзор на пазара по член 70.

Липсата на окончателен национален закон може да затрудни процедурата по национален контрол и налагане на санкции, но не отменя материалните задължения на компаниите.

Връзката с българското законодателство

Задълженията по член 50 не заместват правилата за защита на личните данни, защита на потребителите и електронната търговия.

При системи за разпознаване на емоции или биометрично категоризиране трябва да бъдат спазвани и GDPR, както и Законът за защита на личните данни. Информирането на лицата по член 50 само по себе си не представлява правно основание за обработване на лични или биометрични данни.

Комисията за защита на личните данни вече подчертава, че при използването на биометрични ИИ технологии трябва да се оценяват необходимостта, пропорционалността, наличието на по-малко инвазивни алтернативи и необходимостта от оценка на въздействието върху защитата на данните.

Когато ИИ съдържанието се използва в реклама или при комуникация с потребители, приложение могат да намерят и правилата за нелоялните и заблуждаващите търговски практики. Представянето на AI агент като реален служител, използването на фалшиви ИИ препоръки или публикуването на манипулирано рекламно съдържание може да заблуди потребителя и да повлияе на неговото търговско решение. Българската Комисия за защита на потребителите последователно приема, че непълната или подвеждащата информация, която пречи на потребителя да разбере действителните последици от дадено предложение, може да представлява нелоялна търговска практика.

Законът за електронната търговия допълнително изисква търговските съобщения да бъдат лесно разпознаваеми като такива и да позволяват ясното идентифициране на лицето, от чието име са направени. Това правило може да бъде особено важно при ИИ инфлуенсъри, виртуални търговски представители и автоматично генерирани рекламни публикации.

Какви са санкциите?

Нарушаването на задълженията за прозрачност по член 50 може да доведе до административна глоба или имуществена санкция до 15 милиона евро или, когато нарушителят е предприятие, до 3% от общия му световен годишен оборот за предходната финансова година, като по принцип се прилага по-високият размер.

За малки и средни предприятия, включително стартиращи предприятия, се прилага по-ниският от двата максимални размера. Конкретната санкция трябва да бъде пропорционална и да отчита тежестта и продължителността на нарушението, броя на засегнатите лица, размера на предприятието, степента на отговорност и предприетите технически и организационни мерки.

Какво трябва да направят компаниите?

Компаниите в България следва да проверят дали използват чатботове, виртуални асистенти, системи за разпознаване на емоции, генератори на изображения и видео или инструменти за автоматично създаване на публикации.

За всяка система трябва да бъде установено дали компанията действа като доставчик или внедрител, кой носи отговорност за маркирането, дали е необходимо видимо обозначение и как се документира човешкият или редакционният преглед.

Особено важно е договорите с външни доставчици да уреждат техническото маркиране на съдържанието, предоставянето на информация за функционирането на системата и съдействието при проверки от компетентните органи.

Заключение

От 2 август 2026 г. прозрачността при използването на определени системи с изкуствен интелект е конкретно правно задължение за доставчиците и внедрителите, които попадат в обхвата на член 50 от AI Act.

Това обаче не означава, че всяко съдържание, при чието създаване е използван ИИ, трябва да носи видим етикет. Решаващи са видът на съдържанието, ролята на съответната компания, целта на публикацията и наличието на реален човешки и редакционен контрол.

За българските компании изискванията по член 50 следва да бъдат разглеждани заедно с правилата на GDPR, Закона за защита на личните данни, Закона за защита на потребителите и Закона за електронната търговия.